Офицер и шпионин: каква е цената на справедливостта
е британското заглавие (оригиналното е " Аз упреквам " по фамозната публикация на Емил Зола) на последния филм на , с който той още веднъж се издига до нивото си от Carnage след две междинни ленти. И напълно справедливо печели четири награди, в това число ФИПРЕСКИ и Голямата премия на журито във Венеция. Сценарият, сходно на задушевно признатия и неведнъж награждаван The Ghost Writer, е на Робърт Харис по неговата книга.
Няма да наскърбявам интелигентността ви и да описвам за " Аферата Драйфус ". Капитан Драйфус (неузнаваем Луи Гарел) е сух талантлив офицер с очила, остро навъсено лице и много неприятно и завладяно лъчение – идеалната жертва . В скришен процес той е наказан небрежно за шпионаж и е изпратен на " Дяволския остров ", макар че твърди енергично и гордо, че е почтен. Малко по-късно полковник Пикар (Жан Дюжарден, огромен!), педантичен, хубав боен на междинна възраст с изтънчени и интелигентни черти, които демонстрират воля, е назначен с високопоставена защита за шеф на разузнаването на мястото на умиращия от сифилис титуляр, обезпечил доказателствата против Драйфус.
Известен с неприязънта си към наказания и към " определения народ ", Пикар в действителност е почтен, героичен и честен и в едно задъхано и остросюжетно като в трилър следствие се убеждава, че капитанът евреин е в действителност почтен, а доказателствата са скалъпени , по-скоро преднамерено интерпретирани от нападателния майор Анри (Грегори Гадебоа). Полковникът даже намира елементарно същинския разузнавач, коцкар, комарджия и алкохолик, само че политическата и военна върхушка избира да резервира отговорния и да осъди почтения, с цел да не признае своята виновност поради достойнството на пагона и за непогрешимостта на властта.
Ситуацията преди повече от век във Франция натрапчиво ми припомня сегашна България с нейната безочлива и нагла власт , липса на господство на закона и подмолни сделки, направени постоянно в ущърб на жителите. По време на делото против Зола за клюка (който разказва самоуверено обстоятелствата и ги хвърля в лицето на правителството) има даже заплатен и проведен протест в отбрана на " справедливото правосъдно решение и срещу предателите на нацията ", а Пикар е уволнен и преследван, откакто околните до елита вестници разкриват неговата любовна връзка със женената за изтъкнат посланик очарователна Полин Моние (Еманюел Сене, дългогодишната брачна половинка на ).
Справедливостта постоянно спечелва в изискванията на народна власт и независимост, въпросът е, че от време на време е късно, а участниците от " вярната " страна в драмата могат и да нямат моралните сили , калената воля и непреклонния темперамент, с цел да се борят до дъно и да не се пречупят пред колосалните компликации, да не спрат пред гигантските трудности и да не разрешат на сякаш непоклатимата и упорита власт да ги обезкуражи за един финален надвит взлом. сред Пикар и Драйфус е блестяща – различният мироглед и взаимните предразсъдъци нямат значение, задачата е доста по-глобална и визира всички, даже заслепените, недораслите и неразбралите правата и свободите си.
Няма да наскърбявам интелигентността ви и да описвам за " Аферата Драйфус ". Капитан Драйфус (неузнаваем Луи Гарел) е сух талантлив офицер с очила, остро навъсено лице и много неприятно и завладяно лъчение – идеалната жертва . В скришен процес той е наказан небрежно за шпионаж и е изпратен на " Дяволския остров ", макар че твърди енергично и гордо, че е почтен. Малко по-късно полковник Пикар (Жан Дюжарден, огромен!), педантичен, хубав боен на междинна възраст с изтънчени и интелигентни черти, които демонстрират воля, е назначен с високопоставена защита за шеф на разузнаването на мястото на умиращия от сифилис титуляр, обезпечил доказателствата против Драйфус.
Известен с неприязънта си към наказания и към " определения народ ", Пикар в действителност е почтен, героичен и честен и в едно задъхано и остросюжетно като в трилър следствие се убеждава, че капитанът евреин е в действителност почтен, а доказателствата са скалъпени , по-скоро преднамерено интерпретирани от нападателния майор Анри (Грегори Гадебоа). Полковникът даже намира елементарно същинския разузнавач, коцкар, комарджия и алкохолик, само че политическата и военна върхушка избира да резервира отговорния и да осъди почтения, с цел да не признае своята виновност поради достойнството на пагона и за непогрешимостта на властта.
Ситуацията преди повече от век във Франция натрапчиво ми припомня сегашна България с нейната безочлива и нагла власт , липса на господство на закона и подмолни сделки, направени постоянно в ущърб на жителите. По време на делото против Зола за клюка (който разказва самоуверено обстоятелствата и ги хвърля в лицето на правителството) има даже заплатен и проведен протест в отбрана на " справедливото правосъдно решение и срещу предателите на нацията ", а Пикар е уволнен и преследван, откакто околните до елита вестници разкриват неговата любовна връзка със женената за изтъкнат посланик очарователна Полин Моние (Еманюел Сене, дългогодишната брачна половинка на ).
Справедливостта постоянно спечелва в изискванията на народна власт и независимост, въпросът е, че от време на време е късно, а участниците от " вярната " страна в драмата могат и да нямат моралните сили , калената воля и непреклонния темперамент, с цел да се борят до дъно и да не се пречупят пред колосалните компликации, да не спрат пред гигантските трудности и да не разрешат на сякаш непоклатимата и упорита власт да ги обезкуражи за един финален надвит взлом. сред Пикар и Драйфус е блестяща – различният мироглед и взаимните предразсъдъци нямат значение, задачата е доста по-глобална и визира всички, даже заслепените, недораслите и неразбралите правата и свободите си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ